БЪЛГАРСКИ ПРАВОСЛАВНИ МАНАСТИРИ (BULGARIAN ORTHODOX MONASTERIES)
Страната ни е осеяна с манастири, които през вековете са били пазители на националния дух и самосъзнание. Манастирите (общо около 130 на брой) са тясно свързани с историческата съдба на българския народ. Още от създаването си, те се превръщат в центрове за култура и писменост и по този начин съхраняват националната идентичност през трудни за България периоди. Някои от тях съществуват още от византийско време, а други са построени в последните години на миналия век. За съжаление само малка част от сега действащите манастири са запазили първоначалния си облик.
Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници и символи на България. Основан е през Х век от св. Иван Рилски. Той е най-големият в страната. На 7-та сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция, Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В него се съхраняват ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век – 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
“…. От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време Бог оставил единствено Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славният български светец… “
Преподобни Паисий Хилендарски, “История славянобългарска” (1762 г.)
Rila Monastery „Saint Ivan of Rila” is one of the most famous Bulgarian symbols. Not only is it the biggest monastery in Bulgaria, but also it is the most influential spiritual centre in the country and the second biggest monastery on the Balkan Peninsula.It was founded in 10th century by the monk hermit John, who was later named Bulgaria’s patron saint and his disciples. John of Rila, popular in Bulgarian language as Ivan Rilski, was raised to sainthood by grateful Christian Bulgarian people in a sign of tribute to his life work. He lived in the Reign of prominent Bulgarian kings such as Boris I, Simeon and Peter I. At the present, his relics are being kept in the monastery’s main church “Nativity of the Virgin”… Rila Monastery at the UNESCO World Heritage website.
Бачковският манастир е вторият по големина български манастир. Манастирът е ставропигиален (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията) В България има още два такива манастира – Троянският и Рилският. Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река на около 7 километра южно от Асеновград. Манастирът е известен с уникалната комбинация на византийска, грузинска и българска културни традиции, обединени от общата вяра. Oснован e през 1083 г. от високопоставен византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи. Тези стенописи се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Манастирът е бил покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, което е засвидетелствано от неговия образ изобразен върху арката над предверието на костницата.
Bachkovо Monastery “Uspenie Bogorodichno” is situated in the village Bachkovo, about 7 km south of Asengovrad in the valley of Chepelare River and 25 km south of Plovdiv in the foothills of the majestic Rhodope Mountain. Bachkovski Monastery is the second largest Bulgarian monastery and one of the three Bulgarian Stavropegial monasteries (the other two are Rilski Monastery and Troyan Monastery) which draws thousands of visitors, Bulgarian and foreign tourists alike. The monastery was established in 1083 by the Great Domestik of Western Byzantine Garrisons, the Georgian, Grigorii Bakuriani. In the very beginning, the monastery has been developed as a centre of Georgian monkhood and it has preserved its Georgian character until the end of 12th century. Due to its origin, the monastery combines three cultures – Byzantine, Georgian and Bulgarian.
Соколският манастир е красива и забележителна обител, разположена на около 10 км. от град Габрово. Комплексът се простира в особено живописен район по горното течение на река Янтра. Местността носи името Соколова пещера, а оттам се открояват прекрасни гледки към склоновете на Стара планина. Манастирът е основан през 1833 година от Архимандрит Йосиф Соколски. Той е бил виден деец за национално освобождение и духовна независимост. С общите усилия на местните хора е изграден днешния красив храм, който се намира на каменната тераса. В годините на борби за национално освобождение, тук подслон са намирали видни български революционери и четници. През този период е изработен прекрасният иконостас, а наосът на църквата е изрисуван с красиви стенописи. До 1959 година „Успение Богородично“ действа като мъжки манастир, където служили повече от 100 монаси. След като през 1959 година девическият манастир в Габрово е взривен, монахините се местят в Соколската обител. Манастирът става смесен, какъвто е и до днес. Съвсем близо до обителта се намира и архитектурният и етнографски комплекс “Етъра”
Sokolski Monastery “Holy Mother’s Assumption” is situated 10 km southeast of the town of Gabrovo, near the village of Charkovo and the popular ethnographic complex “Etura”. The Monastery was founded in 1833 by archimandrite Yossif Sokolski. He came in the area of today’s monastery together with hieromonk Agapi and the same year they built a small wooden church and a residential building nearby the entrance of a shallow cave. A year later, both constructions were torn down and replaced with the present imposing temple. The newly-built church was blessed in 1834 by the Turnovo metropolitan bishop, Ilarion of Crete. A school started functioning in Sokolski Monastery in 1836. Thus, the holy cloister has turned into an educational centre where the famous Bulgarian Neofit Bozveli was a teacher.
Гложенският манастир се намира в непосредствена близост до село Гложене и на 12 км от Тетевен. Манастирът е строен през XIII в. и подновен през XV-XVI в. Счита се, че е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите през 1224 се преселва в местността с разрешението на Иван Асен II. Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона “Св. Георги Победоносец”, която според сказанието е донесена от княз Глож. Църквата на манастира е изградена по време на преустроиството му през 14 век, но бива разрушена от земетресение през 1913г. Съвременната църква на нейно място е издигната през 1951 върху основите на старата. Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.
Glozhene Monastery „St. George the Victorious” is situated on one stone edge in the western part of the Balkan Mountain range beneath the stunning Kamen Lisetc peak (870m altitude). The monastery is located near the villages Glozhene and Malak Izvor, 12 km away from the picturesque town Teteven. Glozhene Monastery was established in the middle of 13th century by the Kiev prince Glozh who settled in the area of the present village Glozhene with the permission of the Bulgarian king Ivan Assen II. He built there a monastery dedicated to the icon “St.George the Victorious”, which he carried with him all the way from the land of Kiev. The legends says how the icon constantly disappeared from the holy cloister and later on it was found by the monks on a hill near the village where the present day monastery is situated.
Преображенски манастир “Преображение Господне” е един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. По време на османското владичество манастирът е неколкократно опожаряван. Възстановен е изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане – Уста Колю Фичето и Захари Зограф, който рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи “Страшният съд” и “Колелото на живота”. Ценни са и фреските “Рождество Богородично”, “Успение Богородично”, “Тайната вечеря”. Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет.
Transfiguration monastery “St. Transfiguration” lies in a picturesque place on the banks of the Yantra river and 6km north of Veliko Turnovo near the village Samovodene. This is the biggest monastery of those located in the Veliko Turnovo region and the fourth in Bulgaria. It is a precious architectural and artistic monument in Bulgaria. It was established during the time of the Second Bulgarian Empire in 13-14th century. Originally the monastery was a cloister of the Vatopedi monastery on Mount Athos, but it acquired autonomy in 1360. The emergence of the Transfiguration Monastery is related to the charity of Ivan Alexander’s second wife Sarah-Theodora and their son Ivan Shishman since they donated generous funds for its reconstruction and renovation. For that reason the monastery is also called the monastery Sarah’s or Shishman’s monastery. The shrine played an important role for the spiritual life of the Bulgarian capital city in the 14th century.
Търновският патриаршески манастир “Света Троица” се намира в подножието на Арбанашката планина, на шест километра северно от Търново, срещу Преображенския манастир. Манастирът е бил основан през 1070 година. Това се потвърждава от надпис, намерен в основите на олтара на старата църква, когато започнала работата по изграждането на ново на манастира през 1847 г. Надписът гласи: “Тази църква “Света Троица” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Старата църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица. Други данни казват че манастира бил построен при царуването на цар Иван Александър 1368 г., а синът му Иван Шишман го разширил и дарил с имоти.
Patriarch Monastery “Holy Trinity”
In the early 19th century, the Patriarchal Monastery suffered two disasters. In 1803, a brigand raid plundered its buildings, and in 1812 an outbreak of plague caused the abandonment of the already hardly active cloister. The monastery was, however, reestablished in the 1840s. The monastery church was built in 1846–1867; it was designed by the most famous architect of the Bulgarian National Revival, Kolyu Ficheto. The monastery church follows a cross-in-square plan with three domes, which were added later. Blind arches with red brickwork inside decorate the exterior, and a four-columned exonarthex marks the west entrance. The altar of the current church was brought from the Ancient Roman ruins of Nicopolis ad Istrum. In antiquity, it was used as a pagan sacrificial altar.[1][2] It has an inscription with dedications to Zeus, Hera and Athena and dates to the rule of emperor Antoninus Pius (138–161). At the base of one of the church’s columns is another Roman artifact, a provincial border stone from the rule of Hadrian (117–138).[1] The interior decoration and the iconostasis of the church were the work of Samokov painter Zahari Zograf,[1] who was also active in the Rila Monastery, the Troyan Monastery and the nearby Transfiguration Monastery. The church, along with the entire monastery, suffered extensive damage during an earthquake in 1913. The church was reconstructed in 1927, while the adjacent buildings were rebuilt after World War II, in 1946–1948, when the monastery was converted to a nunnery. However, Zahari Zograf’s frescoes have not been restored, and the interior of the monastery church remains for the most part unpainted. At present, the monastery complex includes the main church, residential buildings, chapels dedicated to Jesus Christ and Evtimiy of Tarnovo and a well, as well as the grave of Metropolitan Joseph of Veliko Tarnovo.
Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към кр. Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен, както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван. През 1835 година в манастира била организирана Велчовата завера, един от водачите на която е бил отец Сергий – бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил разрушен. За това напомня голяма мраморна плоча под манастирската камбанария.
The Plakovski Monastery is situated at the north foot of the Elenski Balkan near the village of Plakovo, about 14km away from the town of Veliko Turnovo. The Plakovo Monastery “St. Prophet Iliya” was established during the reign of the tsar Ivan Alexander II. Initially it has been located a few kilometers away from the present day cloister where an old ancient church still can be seen. The monastery was erected on its present place in the middle of the 13th century and similarly to most monasteries in the Veliko Turnovo region, dating back to this period; it was destroyed during the Ottoman invasion. The Plakovski Monastery was reconstructed in 1450, but afterwards it was repeatedly set on fire and plundered. Neophite Bozveli has visited the monastery twice and in 1794 he considered with the monks how they can prepare themselves and send out teachers and priests in the country. Sofrnoii Vrachanski used to have come in the Plakovski Monastery and soon afterwards he has become a father superior of the neighbor Kapinovo Monastery. However, he left his book “Kiriakodromion” (“Nedelnik”) as a gift to the monks in the Plakovo Monastery.
Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“;
Великотърновска епархия.
Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ е разположен е на около 5 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновска река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени. Манастирът е бил разрушаван на няколко пъти от османските нашественици. Обновяването на манастира е започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена и малката, вкопана в земята църква “Св. Архангел Михаил”. Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква “Успение Пресветая Богородица” е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков. Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери-отец Матей Преображенски (Миткалото), Васил Левски, четата на поп Харитон и т.н. По време на Априлското въстание, манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква “Успение Богородично” е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.
Dryanovo monastery “ St Archangel Michael” is situated in the picturesque gorge of Dryanovo River , 4km away from the town of Dryanovo, 14km away from Gabrovo and 24km away from the historical town of Veliko Turnovo. Draynovo Monastery was founded in the end of 12th and the beginning of 13th century, as it was initially located nearly 2km far from the present monastery complex. The monastery was one of the main centers of Hesychasm and it was a shelter to many monks in the 14th century. The holy cloister was destroyed by the invading Ottoman troops in the end of 14th century. Subsequently, it was reconstructed in a new place in the area popular as “The big St. Archangel”. Unfortunately, the second monastery shared the cruel fate of the first one. Dryanovo Monastery was built in the end of 17th century at the place where it is situated nowadays. In fact, at that time a church and a small chapel “Holy Mother’s Assumption” were also built. In addition, a school was functioning in the same period.
Етрополският манастир “Света Троица” се намира на около 6 км източно от град Етрополе. Счита се, че е основан през XII в. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е строена през 1859 г. Комплексът включва и два параклиса – “Св. Йоан Кръстител” и “Св. св. Козма и Дамян”. През XVI – XVIIв манастирът е бил най-голямото духовно средище в Северна България. До него се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив водопад. Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).
Etropole Monastery “St. Trinity”
Etropole Monastery is located at the foot of the Cherni Vruh peak, Balkan Mountain Range, 2km away from the village of Ribaritsa, 5km away from Etropole town and at the distance of 40 km of Teteven. The Etropole Monastery was established in the Middle Ages (1158). It is famous for its limestone base due to the limestone with which the monastery’s church was built. The legend says that the holy cloister’s existence may have been closely related to the name of the hermit Ivan Rilski, who had settled in one of the caves in the ‘Varovitets’ region before choosing solitude life in Rila. Nevertheless, the local people of Etropole declared the place holy and laid the foundations of the present-day monastery. Etropole “St.Trinity” monastery was one of the biggest literacy centres at Bulgarian lands in XVI and XVII century as the popular Etropole calligraphic and art school was established there. Here is the tranquil place where many Bulgarian writers, artists have done much work for the preservation of Bulgarian culture and literature during turbulent times.
Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина в долината на река Дългоделска Огоста. На мястото на сегашния манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на 19 в., няма никакви сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван. През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, а обителта е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа си “Под Игото”. През 1989г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий.
The Lopushna Monastery is situated in the valley of the Dalgodelska Ogosta river, in the vicinity of the village of Georgi Damyanovo, formerly known as Lopushna. The original monastery was probably established during the Second Bulgarian Empire (12th–14th centuries). The monastery had to endure torching and plundering raids in the 14th–18th centuries, the period of the early Ottoman rule of Bulgaria. In the following decades, the support of the nearby Chiprovtsi Monastery meant that the Lopushna Monastery consolidated financially. In the 1840s, Archimandrite Dionysius and the hieromonks Gerasimus and Gideon of the Chiprovtsi Monastery joined the Lopushna Monastery, Dionysius as its hegumen (abbot). Having collected funds, the clerics sought to reconstruct the ill-maintained monastery buildings.
Басарбовският скален манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се на 10 км от Русе, край село Басарбово. Манастирът възниква около XII – XIII век, наред с други манастири в скалите по поречието на р.Русенски лом и нейните притоците – Бели и Черни лом. Най-известният обитател на манастира е родения през 1685г. в близкото село Басарбово – Св. Димитрий Бесарбовски, който прекарал целия си живот в скалните килии. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. След смъртта си, монаха бил погребан в селската църква. По време на руско-турската война от 1768-1774г. мощите му били отнесени в Букурещ, където се намират и до днес в църквата “Св.св. Константин и Елена”.
Basarbovo Monastery “St. Dimitrii of Basarbovo”
The Basarbovo Monastery is situated in the picturesque valley of the Roussenski Lom River in a close proximity to the village of Basarbovo, at a distance of 10 kilometers from the town of Rousse. Basarbovo Rock Monastery was established during the period of the second Bulgarian kingdom, but its name was mentioned for the first time in a Turkish tax register in 1431. The most famous resident of the monastery was St. Dimitrii Basarbovski. He was born in 1685 in the nearby village of Basarbovo, but he has spent whole his life in the monastery. Even he was mentioned from the clergyman Saint Paisius of Hilendar in his Istoriya Slavyanobolgarskaya, one of the greatest pieces of Bulgarian literature. After he has died, the monk Dimitrii was buried in church of the village, but his remains were taken to Bucharest during the Russo-Turkish war (1768-1774). At present, they are still kept there.
Кукленският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” се намира на 2 км югозападно от село Куклен и на около 10 км западно от Асенвград. Разположен сред живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи, в подножието на връх Кукленско кале. Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът. Но със сигурност може да се твърди, че на това място е имало езическо светилище още през трако-римската епоха. Кукленският манастир остава невредим по време на нашествията на османските завоеватели в края на XIV в, когато по една случайност манастирските сгради не са разрушени. Но по-късно, през годините на османско робство светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти. Известно време Кукленският манастир успява да се опази от асимилаторската политика на гръцкото духовенство. В края на ХVІІІ и началото на ХІХв. Светата обител попада в ръцете на гръцки монаси и загубва много от своя старобългарски характер. Редица стенописи, означени с български надписи, са замазани и покрити с дебел хоросанов пласт и върху него са изографисани нови стенописи, значително отстъпващи в качествено отношение на старите, с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква е разкрита част от стария стенописен слой. Кукленският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, две черкви – съборната “Св. Св. Козма и Дамян” и нов храм “Св. Благовещение” (построен през 50-те години на XXв), параклис “Покров Богородичен” (завършен през 2013г) .
Kuklen Monastery “St.St. Kosma and Damyan”
The Kuklen Monastery “St.St. Kozma and Damyan” is situated about 2,5 km to the southwest of the village of Kuklen in the Chernatitsa part of the Western Rhodopes Mountain, 8km to the west of Assenovgrad and about 15km south of Plovdiv city. The Kuklen Monastery was established during the Second Bulgarian State and it was mentioned in the 11th century in a document describing the properties of the Bachkovo Monastery. Evidence for the cultural influence of the monastery was found in the end of 17th century-beginning of 18th century. It is believed that the monastery was named after the saint bothers Kozma and Damyan for their curative capabilities. The monastery emerged as a religious cloister around a spring of curable waters and according to the legend, it cures mental disorders. In the 17th century the Kuklen Monastery was a major cultural centre which contributed to the education of grammarians, calligraphers and transcribers, such as the priest Annanii, Krustju the Grammarian, the priest Avram Dimitriev, the teacher Evstatii, the priest Sider and many more. During the Ottoman Rule the Kuklen Monastery was protected by Turkish rulers because of their families who have been cured in the monastery. It has also survived during the time when Christians have been turned into Muslims in 1657. At that period 33 monasteries and 218 churches in the area between the town of Kostenets and Stanimaka (nowadays Assenovgrad) have been completely devastated. During the Bulgarian Revival period a monks’ school has been housed in the Kuklen Monastery. In the end of 18th and the beginning of 19th century, the monastery fell into the hands of Greek monks who painted out Bulgarian murals and made on them inscriptions in Greek. Therefore, upon renovation of the church, two layers of frescoes have been found. The Kuklen Monastery has been preserved in its authentic condition until the 20ties of 20th century after that consecutively the half of the northern and the whole southern wings were completely burnt. Nowadays the western wing and parts of northern are still preserved.
Осоговският манастир „Св. Йоаким Осоговски“, известен още и като Сарандапорски, се намира на около 3 км източно от гр. Крива Паланка, в полите на Осоговската планина, в местността “Бабин дол”. Манастирът е част от огромното българско историческо наследство останало в днешна Р. Македония. Осоговската обител е била основана от духовния ученик на Св. Иван Рилски – Яким (Йоаким), който живял в XI-XII век. Родното място на светеца не е известно, но се знае, че дошъл “во область осоговскую” и първо се спрял в село Градец, в дома на тамошния княз. Князът дал обежище на чужденеца и му посочил места по Сарандапорската река (Крива река), където може да се установи. Пустиникът си избрал една пещера в местността “Бабин дол” и там прекарал остатъкът от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по късно. След като Св. Йоаким умрял тялото му било намерено от ловци, които го погребали до пещерата и от време на време посещавали целебния гроб на светея отец. Сведения за живота на Св. Йаким и основаването на манастира черпим от житието на светеца, чийто най-ранен препис е от XV в.
Драгалевският манастир „Св. Богородица“ е един от най-красивите храмове в цяла България. Той впечатлява посетителите си с разкошната природа, от която е заобиколен, с внушителните си размери и удивителен външен вид. Манастирът е сгушен в полите на планината Витоша на няколко километра от квартал „Драгалевци“ в София и ежегодно е посещаван от множество български туристи. Със старинния си облик, пищна украса, тишината и покоят в които е потънал, е предпочитано място за посещение, разходка или просто човек да остане сам със себе си за кратко време. Според историческите сведения манастирът е основан през 1345 година по заповед на цар Иван Александър, тогава като ставропигиален манастир. По-късно за него сведения черпим и от „Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман. Постепенно обителта започнала да се разширява и процъфтява и се превърнала в един от водещите духовни центрове в областта. Заради покровителството и вниманието на което се радвал от страна на българските владетели, си спечелил названието „Царски манастир“. През 1382 година комплексът е опожарен от турските войски и запустява. Доста след това – през 1476 година местният болярин Радослав Мавър се заел с трудната задача да възстанови предишното величие и красота на манастира и да изографиса църквата. И до днес в обителта се съхраняват ктиторски портрети на Радослав Мавър, съпругата му и двамата им сина – Никола и Страхил. Те са с висока историческа и художествена стойност. След като през 15 век боляринът съживил дейността на манастира, тук се зародила оживена книжовна и просветителска дейност. „Св. Богородица“ е известна с това, че през Средновековния период тук са създадени множество религиозни книги и са преписани и преведени други такива. През 30 – те години на 20 век манастирската църква бива разширена, като е изграден нов наос. В наши дни манастирът действа като девическа обител.
Dragalevtsi Monastery “Virgin Mary of Vitosha”
The Dragalevtsi monastery is located about in a close proximity to Dragalevtsi, a quarter of Sofia city at the foot of the Vitosha mountain. Dragalevtsi Monastery was mentioned for the first time in the Vitosha golden-printed deed of the famous Bulgarian king Ivan Shishman (1371-1393). It revealed that the monastery had been established during the reign of Ivan Alexander (1331-1371), which means the period of the Second Bulgarian Kingdom. It is believed that the monastery was a part of the group of monasteries which arose in 14th and 15th century around Sofia. They were named “Sofia Saint Forest”. The two Bulgarian rulers have made generous donations to the holy cloister, such as money and real estates. That is why local people call it “royal”. After Sofia having been conquest by the Ottoman Turks in 1382, the monastery itself was conflagrated and then abandoned by the monks. Dragalevtsi Monastery – The church “The Nativity of the Virgin”In the second half of the 15th century, Dragalevtsi Monastery was renovated. In the 1476 the Sofia boyar Radoslav Mavur endowed funds and contributed to the restoration of a church, richly decorated with frescoes, named“Virgin Mary”. Dragalevtsi Monastery was one of the active centers of the struggles for Bulgarian Liberation.
Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”
През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали монаси-изповедници, които събирали помощи за своите манастири. Един от тях – този на Хилендарския манастир – е женският метох в Самоков. Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица. Първоначално Девическият манастир е бил девическо монашеско общежитие. След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една българка – Баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години – до смъртта си през 1844 година – игуменка на манастира. Още от създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.
Коментари
Публикуване на коментар