ДНЕШНИЯТ ДЕН НА ЕМБЛЕМАТИЧНИ ТЮТЮНЕВИ СКЛАДОВЕ ПО СВЕТА


В Европа и по света съществуват различни подходи за провеждане на урбанистичните политики на национално и местно ниво. Такъв подход е Регенерацията (“Urban Regeneration”; Urban Renewal; градско обновяване) – една комплексна визия за градско възстановяване и развитие, подкрепена с конкретни дейности, насочени към промяна на условията в жизнената среда за постигане на определени икономически и социални цели. В действащите у нас общински планове за развитие са аргументирани редица идеи за промяна предназначението на терени и сгради, загубили традиционните си функции, които се нуждаят от обновяване, реконструкция и модернизация, в съзвучие с новите тенденции за развитието на общината. Това са производствени зони с остаряла материална база и изчезнали стари производства, казармени терени, изгубили своето предназначение, увредени територии и др. Това са сгради и ансамбли, притежаващи исторически и архитектурни качества, които се нуждаят от „нов живот” за да запазят ценностите си за бъдещите поколения. Местните власти трябва добре да познават ресурсите, с които разполагат за да ги запазят и използват ефективно като стимул за икономическо развитие и повишаване благосъстоянието на хората. Това е цивилизационен подход, който в много страни е постигнал значими резултати. Изхождайки от смисъла на тези встъпителни думи и по повод опожаряването на „Тютюневия град” в Пловдив, предлагам кратка информация за историята и днешния ден на емблематични тютюневи складове по света, които са изградени по времето на строителството на складовете в Пловдив, преживели са разцвет и упадък и днес приютяват в достолепната си архитектура нови функции в съзвучие с интересите на съвременните граждани.

Съдбата на складовете в Кавала – „Меката на тютюна” в Гърция.

В средата на 19 век по-голямата част от търговията с тютюн на Балканите е била съсредоточена в Кавала. Предпоставки за това са добрият климат и подходящата почва на земите около града за отглеждане на прочутите сортове „Басма”. Друг важен фактор за развитие на тютюневата промишленост е пристанището, което още тогава е имало капацитет да приема големи кораби. Кавала, подобно на Пловдив е бил космополитен град, където християни, мюсюлмани, евреи и други, са живеели в мир и разбирателство. Развитието на търговията с тютюн бързо привлича богати фирми от Европа, отварят се консулства на големите европейски страни, градът нараства и се променя бързо, добива постепенно европейски облик.
Илюстрация 1: Забележителните сгради на тютюневите складове са едни от емблемите в центъра на Кавала.
В самия център на града в съседство със сградата на Кметството, градската библиотека, етнографския музей и разкошните дворци на „градските първенци” от втората половина на 19 век се намират едни от най-забележителните сгради, в които по онова време се е съхранявал тютюн и са се произвеждали тютюневи изделия. Днес това са: Музеят на тютюна и Мол „Кавала” Сега тези сгради са част от ансамбъла на градския център и привличат интереса на гостите на града и туристите.

Музеят на тютюна в Кавала

Сградата на Общинският Музей на тютюна е построена през първото десетилетие на 20 век като тютюнев склад от търговеца Kizi Mimin. По-късно тя е била собственост на гръцката организация на тютюнопроизводителите. Използвана е като място за съхраняване и обработка на тютюневи изделия до 1950, и след това е била изоставена. Сега сградата принадлежи на Градския съвет на Кавала, който я ремонтира и преустрои, така че да може да приюти голямо разнообразие от културни дейности и събития. Основната цел на музея е да се покаже тази част от гръцкото историческо наследство, която е свързана с производството и търговията с тютюн. Музеят на тютюна в Кавала е уникален, тъй като той е единствен в Европа.
Илюстрация 2: Общинският Музей на тютюна е построен в първото десетилетие на 20 век като тютюнев склад от търговеца на турски тютюн Kizi Mimin.
Експонатите на музея са разделени в седем части, които показват процеса за отглеждането и обработката на тютюна, търговията, производството на тютюневи изделия, но също така и събитията свързани с живота на работниците в тази област и техните съюзи. Едно от най-интересните неща в музея е обработката на тютюна с класическите машини, предлагащи на гостите възможност да видят оригиналната процедурата от времето преди повече от 100 години. Има библиотека с книги и статии, които се отнасят до политиката на индустрията в този период от време, както и влиянието на тютюнопроизводството в икономиката на Кавала.

Музеят на тютюна си е поставил следните цели, свързани с дейността му:

Да събере и покаже всички предмети и материали, свързани с отглеждането и с търговията на тютюн;
Да информира гражданите, особено младите за историята на града и тютюнопроизводството;
Да запази историческия архив, за да се съхрани градската памет;
Да осигури помощ за изследователи и студенти за проучвания на историята на града и развитието на преработката на тютюна, както и сътрудничеството в общи проекти заедно с университети и изследователски институти в Гърция и в чужбина;
Да организира семинари и конференции, да издава публикации, списания и книги и да произвежда аудио-визуални материали за историята на тютюна и гр. Кавала.
Илюстрация 3: Детайл от великолепната фасада на музея
Илюстрация 4: Общ поглед към експозицията на музея

Търговски център „Kavala Mall”

Сградата е типичен пример за промишлена архитектура от края на 19-ти век, с голям правоъгълен корпус и проста функционална организация на пространството, подчинена на чисто практически нужди. Старият тютюнев склад на ул. „M. Alexandrou” е изграден през 1885 г. Сградата се използва като място за обработка на тютюневи изделия до 1950, и след това е занемарена. През 1986 г. сградата е закупена от двама братя като инвестиция, а през следващото десетилетие тя е напълно реновирана и превърната в търговски център.
Илюстрация 5: Общ поглед към реновираната сграда на Мол „Кавала”- бившият тютюнев склад
Обновяването на сградата е направено с мисълта за запазване достойнствата на старата архитектура и използваните в миналото материали, като същевременно е създадено модерно и живо функционално пространство, отговарящо на съвременните нужди. Това е пример за успешна частна инициатива с подкрепата на местните власти за изграждане на един необходим за града обект в сграда част от историческото наследство на града.
Илюстрация 6: Интериор от сградата на Мол „Кавала”

Тютюневите складове в Ксанти, Гърция

Тютюневите складове в гр. Ксанти за запазени и са в много добро състояние. Те са ярък пример за облика на промишлените сгради от края на 19 век, когато градът преживява голям икономически просперитет и бурно развитие. В един от тези складове от 1997 г. и до сега са помещава Фондацията на тракийското изкуство и традиция, където се организират изложби, лекции, семинари и курсове от учени и специалисти. Площта на тютюневи складове в Ксанти е значителна за мащабите на града. Същевременно архитектурата на тези сгради е една от най-хубавите и добре запазените в цяла Гърция. Повече от складовете имат качествата на изискани образци от индустриалната архитектура, като някои от тях са уникални дори и в европейски контекст.
Илюстрация 7: Старият тютюнев град в Ксанти
Илюстрация 8: В този бивш тютюнев склад се помещава Фондацията на тракийското изкуство.

Новите апартаменти в старите тютюневи складове на „Стенли док” в Ливърпул.

Да пазим наследството на Великобритания – този призив е в основата на колосалния регенерационен проект за реконструкция и нов живот на Стенли док и Алберт док - най-голямата система от исторически докове в целия свят. Стенли док е проектиран от прочутият Джеси Хартли получил своята известност със изграждането на Алберт док. Тук се намират три монументални сгради с огромно архитектурно и историческо значение – корпус „Север”, корпус „Юг” и Тютюневите складове.
Илюстрация 9: Стенли док в непосредствена близост до центъра на Ливърпул.
Основната сграда в целия комплекс е емблематичният тютюнен склад . "Това е една от най-изумителните промишлени сгради във Великобритания, тя е основна забележителност за Ливърпул и цяла Великобритания" Сградата е построена през 1901 година; има 14 етажа; висока е 3 125 фута (38 метра); застроената площ е 150000 кв.м. Тези параметри правят тютюневия склад най-голямата сграда в света по онова време. За строителството на склада са използвани 27 милиона тухли, 30000 стъкла и 8000 тона стомана. Тя може да побере 70000 бъчви тютюн, всяка с тегло 453 кг (1000 фунта), някои от които са били съхранявани в продължение на 15 години, преди да бъдат купени от производителите на цигари. Тази монументална сграда е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство и „перла” в наследството на град Ливърпул. Днес Тютюневият склад е трансформиран в жилищна сграда с апартаменти от мезонетен тип.
Илюстрация 10: Дигитално изображение на реконструкцията на огромната сграда от склад в жилища
Илюстрация 11: Поглед от Стенли док към преустроеният тютюнев склад в апартаменти
Илюстрация 12: Разрез на сградатаcaption
Планът включва 538 от двустайни до четиристайни апартамента, 4175 кв.м. офисно пространство, 1,750 кв.м. изложбена площ и подземен паркинг със 189 места. Мезонетите разполагат с прекрасна панорамна гледка към река Мърси. Оригиналните елементи, включително стоманени конструкции и чугунени колони, са запазени и намират в общо добро състояние. Изградени са нови стълбища и асансьорни шахти като част от ремонта.
Илюстрация 13: Обща панорама на типов мезонетен апартамент.

Хотел „Титаник” - Стенли Док, Ливърпул

Ливърпул е известен като център на морската търговия с Новия свят, градът на Бийтълс, на футболния клуб „Ливърпул” и от няколко години – мястото, където се намира фамозният Хотел „Титаник”. Тази нова луксозна дестинация за туристите от цял свят е плод на регенерацията на бивш тютюнев склад, разположен в Stanley Dock – част от световното наследство защитено от ЮНЕСКО. Реконструкцията е направена за £36 милиона. Хотелът разполага с 153 стаи, всяка от които е два пъти по-голяма от стандартния размер за Великобритания. От тях се откриват великолепни гледки и посетителят се чувства част от историята на пристанището на Ливърпул. В екстериора на сградата е запазена суровата тухлена архитектура на старият склад, а интериорът е декориран с висококачествени и елегантни дизайнерски мебели в духа на 21 век. Гостите и жителите на града могат да посещават ресторанта на хотела, бар и грил Stanley - които предлагат спокойна атмосфера и изискана кухня. Към хотела е присъединен и друг бивш склад, в който са разположени изложбени зали, салони за събития и банкети. В балната зала на партерното ниво могат да се забавляват 600 души и 1000 за театрално представление.
Илюстрация 14: Подходът към хотел „Титаник”
Илюстрация 15: Хотелът и корпусът с изложбените зали, ресторантите и театралната зала.
Илюстрация 16: Уютът на луксозните хотелски стаи.
Илюстрация 17: Стълбището към рецепцията на хотела.
Илюстрация 18: Балната, зала, която може да се трансформира за театрални представления.

Тютюневият док в Докландс, Източен Лондон, Англия.

Тютюневият док в Докландс е построен през 1811 г. и е служил предимно като магазин за вносен тютюн. Той е тухлена сграда с много сводове и фини железни конструкции. Сградата е собственост на Messilä House, кувейтска инвестиционна компания. През 1990 г. складът е превърнат в търговски център с предназначение за създаване на "Ковънт Гардън на Ийст Енд". Начинанието се оказало неуспешно и идеята останала неосъществена поради недостатъчната търговска площ и недобрия обществен транспорт за достъп. От средата на 1990-те години сградата е остава почти изцяло незаета, като единственият наемател е магазин за сандвичи. През 2003 г. властите отговорни за опазване на английското наследство поставя обекта в списъка на сградите в риск. През 2004 г. се провежда среща със собствениците от Messilä House, за да се намери начин да се гарантира оцеляването на историческата сграда. Говорител на службата за английското наследство обявява Тютюневия док като приоритет за реконструкция и обновяване. Той подчертава, че сградата е твърде важен обект на наследството за да остава неизползван и занемарен. През 2005 г. собствениците информират местните власти, че работят по схема за преустройство със смесено предназначение за тютюневия док, която включва четири-звезден хотел, магазини, луксозни апартаменти и места за обществени прояви. Към юли 2012 г., преустройството е завършено.
Илюстрация 19: Входът на комплекса
Илюстрация 20: Запазените метални конструкции
Илюстрация 21: Сградата се използва за разнообразни прояви и забавления.
Тютюневия док се използва редовно за големи корпоративни и търговски събития. Сградата е използвана като студио на телевизионно реалити шоу. Няколко филмови след премиерни партита също са се провели там. Сцени от шестия епизод на Би Би Си драмата „Пепел при пепелта”през 2008 г. са заснети в Тютюневия док. През февруари 2011 г. комплексът се използва за провеждане на събитието Тайното кино за Червените обувки. През лятото на 2012 г. Министерството на отбраната използва Тютюневия док като временно настаняване на 2500 войници, разположени за охрана на Олимпийските игри в Лондон. През ноември 2013 г. и 2014 г. е бил използван, за да бъде домакин на Rune Fest 3 и 4 съответно, събитие в чест на Rune Scape, онлайн ролева видео игра. 11-тите Награди на игрите на Британската академия бяха проведени в Тютюневия док на 12-ти Март 2015. Големи танцови събития с много публика (около 5000 души) се провеждат редовно от 2014 г.

Креативен център за устойчиво развитие и офиси в сградата на бивш тютюнев склад в Бристол, Великобритания

Този склад за тютюн, известен като "А" Бонд е функционирал в своеобразна безмитна зона на пристанището в Бристол. Той е построен от Wiliam Cowlin и синове през 1905 г. "А" Бонд е първият от 3 подобни тухлени складове, построени в басейна на река Cumberland.
Илюстрация 22: Създаденият "Ecohome" център демонстрира устойчив начин на живот.
При строителството на сградата е приложена стоманобетонна конструкция тип Coignet, разработена от френския инженер Edmond Coignet (починал 1915). Креативният център е открит през 1993 г. При реконструкцията на старата сграда са приложени всички мерки за енергийна ефективност. Максимализирана е възможността за използване на слънчевата енергия. Създаденият "Ecohome" център демонстрира устойчив начин на живот. Ecohome център е отворен за обществеността и пропагандира идеи за това как да се стимулира енергийната ефективност в сгради и в ежедневието у дома. Сградата е супер-изолирана и показва зелено и икономично използване на енергията. Снабдена е и с водоспестяващи уреди.

Световноизвестната театрална трупа The St. Ан Warehouse превръща рушащият се тютюнев склад в пространство за изкуство и театър.

Театралната трупа „St. Аnn’s Warehouse” се ангажира с преустройството на неизползваем стар склад за тютюн в Brooklyn Bridge Park, превръщайки го в атракцион със смесено предназначение – две театрални зали и открито пространство за арт инсталации и представления.
Илюстрация 23: Новата културна придобивка на Ню Йорк в парка под Бруклинския мост.
Старият тютюнев склад е построен в периода 1870 – 1880 г. Преди реконструкцията сградата е била в състояние на разруха след дълги години на забвение. Кметството в Манхатън през 2012 година е подкрепило идеята на театралната трупа да използва „старата обвивка на рушащата се сграда” за събития, които да удовлетворяват културните потребности на гражданите. Проектът включва открит площад и надстройка на покритото пространство за целогодишно ползване. Новите функции напомнят на тези в българските читалища, като има възможност за организиране на допълнителни събития, като сватбени тържества и балове. Днес преустроената сграда и пространството около нея запълва важна ниша в културния пейзаж на Ню Йорк като дом за художествени изяви и място за представяне на талантливи, млади художници и артисти, което им позволява да проявяват своята креативност в различни области на изкуството.
Илюстрация 24: Новият театър в стария изоставен тютюнев склад.

Бившата цигарената фабрика „Yenidze” в Дрезден, Германия, сега офис сграда

Тази величествена сграда е построена между 1907-1909 г. по проект на арх. Martin Hammitzsch, по поръчка на еврейския предприемач Hugo Zietz. Тя е един уникален акцент в богатия градски пейзаж на Дрезден. Странната идея на Hugo Zietz, възникнала след едно негово пътуване в Ориента е била създаването на „Джамия на тютюна!”, чиято архитектура да контрастира на бароковата дворци на Саксонските крале. Той е считал, че това е „брилянтен рекламен трик” за популяризиране на неговия бизнес. И наистина, през следващите години той се превръща в един от най-големите играчи в тютюневата индустрия в Европа.
Илюстрация 24: Бившата цигарената фабрика „Yenidze” в Дрезден, Германия, сега офис сграда
Фабриката носи името на региона „Yenidze” (Йенидже, района на Ксанти в Гърция) в рамките на Османската империя, където се отглежда използваният сорт тютюн. Архитектурният облик на сградата е инспириран от гробницата на мамелюкския вожд Khair Bak в Кайро. Тя има 600 прозорци в различни стилове; куполът е висок 20 м. Тук е съчетана естетиката на модерния по това време стил Art Nouveau с мавритански елементи. Фасадата е изпълнена от гранит, оцветен камък, тухла и боядисана мазилка, със сложни декорации, изработени от специални плочки и червено-бели ленти от изкуствен пясъчник. През 30те години на 20 век Дрезден е центъра на тютюневия бизнес в Германия - 40 фабрики произвеждат около 60 процента от всички тютюневи изделия. Тогава „Yenidze” е най-голямата цигарена фабрика в Германия. По време на бомбардировките на града през 1945 г. една трета от сградата е била разрушена, включително и купола.
След края на войната, фабриката е национализирана и продължава да функционира. От 1953 тук се помещава централната на Tabakkontor ГДР. През 90-те години след обединяването на Германия и започналата приватизация, западнала фабриката е предложена за продажба. От Фонд за недвижими имоти в Берлин е възложена поръчката на архитектурното бюро Hentrich-Petschnigg за преустройството на сградата в офиси. Разходите за обновяването възлизат на около 75 милиона DM и са били подкрепени от около 300 фирми. От 1997 г. и до сега „Yenidze” се използва като офис сграда с ресторант (360 ° панорама над Дрезден), в сутерена се урежда дискотека, в пространството под купола редовно се организират различни събития – литературни четения, частни партита, изложби и др. Сто години след построяването на сградата, оспорвания от експертите от ориенталски купол сега е обществено признат за един от символите на града.

Коментари

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ